6 януари - Богоявление или Йордановден

На този ден празнуват хората носещи имена като Йордан, Йорданka, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана, Богдан, Богдана.

На празничната трапеза се поставят само постни ястия прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Това е един светъл християнски празник почитан от млади и стари. На Йордановден се освещава водата. Има обичай да се хвърля кръст във водата и да бъде ваден от група смелчаци - ергени. Който го извади от студените води на реката през цялата година ще бъде здрав и богопомазан. Така с изваденият кръст ергенът обикаля селото и получава дарове. Има поверие, че ако хвърления кръст във водата запръзне годината ще бъде плодородна. На този праздник се извършват много обреди. Там където се хвърля кръста във водата болните се къпят  за да оздравеят.

На Йордановден се къпят младоженците и момчета до 1 година. В Югозападна България има обичай да се избира кум за цялото село до следващия Йордановден.

Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ‘’ха-а-с-с-а'’, с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден започва изпращането на сватове и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника ­ Богоявление.

Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

На Йорданов ден 6 януари се освещават военните части и бойните знамена.

                                                                 7 януари - Ивановден

На Ивановден празнуват  Иван, Иванка, Ивелин, Йонка, Йонко и др.

 Ястията които трябва да присъстват на  трапезата включват варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На 7 януари Ивановден се почита светеца Йоан Кръстител.Този ден е третата кадена вечер. Според християнската религия  Йоан е  кръстил Иисус Христос в реката Йордан. Затова празникът е веднага след Богоявление - Йордановден.

 Светецът Йоан Кръстител се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната  сила на водата.

По стар български обичай още в  зори  преди да е изгряло слънцето, млади жени донасяли вода от река или кладенец.  Девера и кума на булката, която се е омъжила преди по-малко от година, я водят да я къпят в реката, а тя ги дарява с чорапи и кърпа. Всички хора нагазват в реката за здраве.

На Ивановден  младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят дарове пита, ракия и вино. Кумовете ги канят на  трапезата.

Някога в България, в северозападната и част, млади мъже в групи, наричани "поливачи", разнасяли с украсен с цветя котел, прясна изворна вода, поливали на стопаните, а те от своя страна им пускали в котела пари и пиели от водата за здраве.

На Ивановден обикновено всяко семейство приготвяло пача като сварявали свински уши, крака, месо от бузите на свинската глава, нарязвали месото, изсипвали го в тава, на

дъното на която имало твърдо сварени яйца на половинки, резени морков и зелени домати от сурова туршия, скилидки чесън, черен пипер на зърна и го заливали с бульона.

След това го оставяли няколко часа да замръзне. Освен това се готви супа от пиле с ориз или фиде, прави се баница или някакъв тестен сладкиш.

                                                                          8 януари - Бабинден

 На  Бабинден се почитат бабите-акушерки.Празнува се по стар стил на 8 януари, по нов на 21 януари ден на родилната помощ. На тоя ден жените стават рано, за да са ранобудни децата им и замесват пресни погачи. А невестите, родили през годината, очакват бабата в своя дом.

В Тракия бабата посещава сутрин всеки дом, в който е обродила дете. Присяда край детето, заприда червена вълна, усуква нишката и я връзва на дясната ръка на детето „за здраве и про-тив зли очи".

После измива очите му с прясна водица, мазва челото на детето с масло и мед, лепва отгоре власинка алена вълна и благославя. А когато младата майка й полее да се измие, бабата отрива мокри ръце по полите на жената, за да ражда по-леко следващите деца. всяка майка дарява бабата със сребърна пара и къделя, а първескините омесват за нея кравай с дупка, през която то промушват кенарена риза, престилка и шарени вълнени чорапи.

Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Първоначално на трапезата сядат само жени.

Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя: „Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, правните да са напълнят. Амин!"

А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и по-лесно рожба да добият.

Бабата разчупва погачата и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие -краищник за момче и средица за момиче.

Следват много песни, закачки, игри и ритуално къпане на бабата. Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Първоначално на трапезата сядат само жени.

Мъжете в този ден благосклонно си траят, защото, дори само да погледат веселбата, рискуват да разгневят жените, а наказанието е пълни гащи с камъни.

                                                                      17 януари -Антоновден

 На този ден празнуват всички които носят имена Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка.

Антонов ден  се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана  за чумата. Според поверието са живеели двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

На този ден православната църква почита Антоний Велики  роден около 251г. след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители.

Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.

При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството.

На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.