1 април - Международенден на хумора и шегата

1-ви април е Международен ден нахумора и шегата. На този ден всеки човек обича да се пошегува, да се посмее. 1 април денят на хумора е на особена почит вбългарската сталица на лъжата Габрово. Този ден в Габрово се отбелязва с веселотържество, интересни изяви, музика, подаръци, почерпка по габровски и многогости. Обичаят да се лъже на 1 април е доста стар. Въведен е още през 1466 г.от Бургундския херцог Филип и неговия шут. Още от най-стари времена по българскитеземи народните названия на този месец са свързани с "лъжовността" навремето - през април тревата и дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, аслед това да скове студ и да ги умори. В много краища на България април енаречен "Лъжитрав", а старобългарската дума "лъжуняк"доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.

В различните страни по света Денят на хумора и шегата носи своята национална идентичност.

Във Франция наричалитози обичай “априлска риба”. Произходът му се свързва с времето на Карл IX,който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото нагодината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците накраля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци презаприл - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогавасе намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието“априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати.Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: “Априлскиглупак!” Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни,станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени илейдита получили покани да отидат на “ежегодната тържествена церемония поизмиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1април”.

                                                           4 април - Великден  Възкресение Христово

Великден е един от най- значимите християнски празници.

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят в който християните празнуват възкресението на  Исус Христос.

   Честването му започва в седмицата преди Великден, наричана още Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

 Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква докато трае поста не трябва да се ядат храни от животински произход и също така са забранени развлеченията.

Велики понеделник, вторник, сряда се почиства в къщи като символ за пречистване.  

Велики четвъртък не се работи. Боядисват се яйца.                                                                Велики петък - Разпети петък  се ходи на църква и  се минава под масата три пъти  за здраве.                                                                                                                                         Велика събота  се посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Тогава се месят велигденските козунаци.                                                                                                                                                      

Обредните хлябове-кузонаци са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.

В България по традиция  яйцата  се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете.

Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.

Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

На Великдедската трапеза присъстват зелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорби от дреболии на пиле, кокошка или пуйка. В пов

ечето градове са приготвяли и агнешко печено.

Великденският заек е  символ на изобилието на пролетта. Легендата разказва, че

Великденският заек в началото е бил голяма красива птица принадлежала на богиня.

Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.