ЦВЕТНИЦА

Цветница е ден на възраждането, младостта и цветята на бурния живот ,който кипи в природата.

Жените, наречени на цветя, са около десет на сто от българките,а пък мъжете са типъти повече. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана или Цвета , дублирано с Цветелина, също така и Маргарита.Специалистите казват ,че дамите които носят имена на цветя винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже. Всеки може да продължи списъка с имена на хора на цветя, които са около него и са важни за него.

Цветница е и известен като Връбница:

Преди дълги години този празниц е бил наричан Връбница заради върбовите клонки които се берат ,но с течение на времето променя името си на Цветница.Този празник е любим на мниго хора ,все пак това е праник на настъпващата пролет и на отиващата си зима . Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета,а повярвайте ми те са наистина много. Затова може би народът ни го възприема като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.
С цветя и върбови клонки се ходи на празничната служба в църква. Млади невести с малки деца се причестяват. Всеки взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве.След това го закичва на външната порта за здраве и късмет
В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.
След Цветница започва Страстната седмица - дните на Христовите страдания преди Възкресението.

Цветница –хубав и пречистващ ден , в живота на християните

В неделята преди Възкресение Христово Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха , той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя му те постилали дрехите си, а под нозете му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба. Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата,за да не съсипят реколтата им.

На Връбница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. Върбово венче на вратата у дома против уроки до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.