|
Трифон Зарезан
Един от най-почитаните празници в ранната пролет от
българите е Трифон Зарезан.
Легендата
Св. Трифон се празнува почти навсякъде
където има или е имало по-развито лозарство. Той е покровител само на лозарите.
Именно на този ден, каквото и да бъде времето, лозарите излизат по своите лозя
и зарязват. Няколко пръчки ще отрежат, но да се каже, че е зарязано на този
ден. И почти по всички краища това зарязване става твърде церемониално: лозарят
ще излезе непременно празнично облечен на лозето и ще занесе гозба и вино. Там
той, след като отреже с косера няколко пръчки, благославя да бъде лозето
родовито през годината, па полива отрязаното место с вино от бъклицата. По
такъв начин той един вид заквасва лозето с произведението на неговия плод.
Произходът на този обичай трябва да се търси в бита и
езика на гърците; именно там е могло да стане смесването на думите “триго” –
лоза, грозде, с името “трифон”, “Триун”. В полза на народно осмисляне се е
прибавило и още едно обстоятелство, а то е рязането на лозята с триончета,
косерчета. На това осмисляне се дължи и легендата за самоотрязването на носа нс
св. Трифона, откъдето идва и прозвището му “Трифон чипия”.
По старому този празник се
празнува на 1 февруари – Трифонов ден!Обичайте и традициите са почти еднакви.Подобно
на Трифонов ден , на Трифон Зарезан в много от селата сутрин след църковна
служба се извършва обща благословия на зарязването. За тази цел свещеникът
отива в самите лозя и там, в присъствието на всички стопани, отслужва водосвет
и поръсва лозята. Поръсване на лозята със светена вода правят и там, където не
се прави водосвет, а стопаните си носят светена вода от дома в шишенца.
Отиването на лозята за общ водосвет е едно от най-веселите шествия за народа.
По пътя на отиване или на връщане стават надпрепусквания на коне, мулета или
магарета, играят се хора, а на самото място на водосвета се устройва и обща
народна трапеза, често пъти са общоселски курбани.
В много краища на Трифонден избират “Цар на лозята”. “Царят”
се избира за една година, хората го избират с “акламации”, общо, гласно. За
такъв се посочва най-честният, най-добрият между лозарите, и по-богат да е. На
избрания цар на главата поставят корона от лозови пръчки, след това го носят на
ръце или го качват на кон и го изпровождат с чест до дома му. Там той ги приема
у дома на гости и им се отплаща един вид за отдадената чест.
Всичко това е весело, забавно и съпроводено от много празнично настроение.
Народът го прави и гледа на него като на рядко развлечение през годината. Но,
въпреки всичко, той влага в основата му и дълбоката си вяра, че избраното лице
за цар е честито и неговото щастие ще премине върху лозята. Затова, ако през
годината има наистина добро плодородие по лозята, то се отдава именно на
щастливостта на “царя”. Ако ли пък не – на неговата нещастност.
“Царят”, през годината на когото лозята са били добри, бива преизбиран и на
следващата година, а в противен случай – избират друг.
Като покровител на лозята Св.Трифон е известен само на Балканите и то главно там,където живеят българите и гърците.
|
