Голяма задушница

Голяма Задушница се отбелязва в съботата преди Великия пост. На този ден се извършва помен в памет на мъртвите. Традицията повелява на този ден да се приготвя варено, подсладено жито (коливо), обреден хляб и вино.
В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни. Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово (Великден).