28 март -Цветница

На този ден празнуват всички които носят имена на произлизащи от растения.

Виолета,Върба, Върбан, Върбинка, Божура, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а),Детелин(а),  Петуния , Ралица, Роза, Маргарита, Магнолия, Малина,Теменуга, Теменужка, Трендафил, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а),Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора,Люлина, Ягода, Камелия, Китка, Елица, Грозданка, Ангелина

 Цветница е подвижен християнски , религиозен и народен празник,който се празнува както в православната, така и в католическата и протестанска църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя,Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмованеделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. СпоредБиблията това е  пристигането на Исуус Христос  в Йерусалим. Тогавахората го посрещат с палмови клонки и възгласите „ осамна ”

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбовиклонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пакза здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената вцърквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите  с които е билпосрещнат в Йерусалим Исус Христос.В този ден, който е през периода на постите,се разрешава риба.

Има много  обичаи в центъра накоито е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало.Вързана на кръста, осигурява здраве и в най-усилената работа. Хората вярват, чевсичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбовиклонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави.На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато сезадавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели даги отмине заплахата.

 Лазарувалите предишния ден моми  отиват на реката и пускат потечението приготвените венчета от върба. На места в България освен венчетамомите пускат по течението и парчета от предварително омесен обреден хляб поформата на  кукла. Девойката, чието венче или хляб   излезенай-напред става кумица.   Това е голяма чест. Тя повежда моминскотохоро към своята къща. Там се слага  обща трапеза. След гостуването момитемълчат в присъствието на кумицата до Великден,  а на този ден всякалазарка отива у тях с боядисани яйца и  обреден хляб. Тогава кумицата гиосвобождава от мълчането. Всички моменти от обичая  кумичене сепридружават от съответни обредни песни, в които преобладават мотивите залюбовта между моми и ергени, за предстояща женитба.  Когато свърши обредамомите вече са се кумичили и  не се боят от това, че може да ги отвлечезмей. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се екумичила   има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първотосключено хоро след великденските пости.

След Цветница започва Страстната седмица  дните на Христовите страданияпреди Възкресението.