Местни Заговездни

Местни заговездни е православен църковен празник,който се празнува винаги в неделя,осем седмици преди Великден.

Името на празника идва от това,че се заготвя (пости) с местни ястия.От този ден до края на Великите пости-Великден,са забранени месото и местните продукти.

Името н апразника идва от думата заговявам,започвам да постя.Традицията е на празничната трапеза да се сложи кокошка,печенно свинско месо и баница.

Седмицата между Местни Заговездни и Сирни Заговездни се нарича Сирница,защото е подготовка за Великия пост.Като блажно се ядат само млечни и яйчени ястия.

До Сирни Заговездни трябва да приключат и всички сватби,защото през целия Велик пост не се позволява църковно венчание.

В югозападния край е традиция

Едно от имената на празника - Поклади, е свързано с още един обичай в този ден - да се палят големи огньове (клади), които младите прескачат за здраве, за да няма бълхи по къщите, да няма градушки и да е голяма реколтата. Младежите хвърлят и запалени стрелички, одялани от дърво (чилки) по дворовете със специални наричания за здраве, реколта и женитби. Накрая момите броят стреличките, които са събрали в дворовете си - която е с най-много, се смята за най-хубава и желана за женитба. Малък проблем е, че семействата на момите трябва да гасят стреличките, за да не подпалят нещо по двора и къщата.

В седмицата между Месни заговезни и Прошка не се яде месо, но са разрешени другите животински продукти - масло, яйца, мляко, сирене. Още от сутринта на Сирница младите отиват при старите, снахите - при свекървите, зетьовете - при тъщите, кумците - при кумовете да искат прошка от тях за лоши думи и постъпки през годината и да им целуват ръка.

По-възрастните нямат право да искат прошка от по-младите.
С този ритуал завършват и веселбите и хората се отдават на смирение. Вечерта се събират в дома на родителите около обредна трапеза с риба, баници със сирене, млинове и питки, ястия с яйца и бяла халва с ядки. Семейството заговява за последно преди началото на постите.
Кулминацията на вечерята е хамкането (ламкане, люцане). Бабата завързва червен вълнен конец на гредата, а в другия му край слага обелено сварено яйце, парче сирене или парче халва, а в някои краища - и въглен. После завърта конеца, така че яйцето да се завърти в кръг, а децата със стиснати зад гърба ръце трябва да го хванат с уста. Който го хване, ще е най-здрав и късметлия през годината. Бабата изгаря червения конец и по него гадае каква ще е годината. Пепелта не се изхвърля, а се оставя в къщата като лекарство за децата. В някои части от България със същата цел се оставя и част от яйцето от хамкането, а на сутринта хората се мият с водата, в която са варени яйцата, а черупките им се изхвърлят пред къщата, за да я пазят от бълхи.

В неделя преди постите по улиците излизат и кукери - маскирани мъже, които обикалят къщите за здраве и за късмет.
Празникът Сирни Заговезни води началото си някъде в езическата древност. По това време на кодината в древния Рим е имало маскаради и карнавали - подобно на кукерските игри. В тези няколко дни и робите имали право да обличат господарски дрехи, да гуляят и да ходят по жени. Смята се, че карнавалът в Рио де Жанейро е наследник на този обичай.