Успение на Пресвета Богородица

Празнува се на :15 Август

Празнуват всички с имената; Мария, Мика, Мара, Маша

Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празника, честван и от християни , и от католици.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето небесно царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По вълшебен начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангели и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с огромен камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклонинят пред светицата, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

По традицията , празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества раждането на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Ястията ,които трябва да присъстват на трапезата са :

прясна питка, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде-плодовете на живота

Вярващите даряват на църквата свещи и всико ,което сметнат за добре .