Ден на българската просвета и култура

24 май е най-скъпият и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.

Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители". От този момент нататък образите на създателите на славянската писменост се превръщат в символ на българската просвета и култура.

Под влияние на Паисиевата история през XVIII в. се появяват още два исторически труда - „Зографската история" (1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе" на йеромонах Спиридон (1792). За Кирил и Методий се споменава и в двете произведения.

През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той започва тържествено да се чества от целия народ и става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици, емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.

Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Пловдив през 1851 г. Найден Геров, д-р Чомаков и други родолюбиви българи решават да именуват училището „Кирил и Методий". В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред. Кримската война ме пропъди из Пловдив. На мое място за учител остана брат ми Костадин. И той продължи въведения обичай".

По примера на пловдивското училище, както и по собствена инициатива, и други училища започват да почитат паметта на Кирил и Методий и да придават на празника общонароден просветен характер. През 1856 г. Кирилометодиевият празник тържествено се отбелязва в Цариград. Инициаторите на това тържество пишат: „заради туй обявляеме въобще, за да возприемат той пример по сичка България, да празнуват на всякое лято паметта на тия святии."

През 1858 г. „Цариградски вестник" помества покана от Йоаким Груев за всеобщо честване на паметта на Кирил и Методий. В нея се подчертава, че това важно събитие трябва да се отбелязва като училищен празник. Поканата изиграва голяма роля за установяване на тази практика в България.