14 октомври – Петковден

На този ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.

 Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век.Води благочестив живот, а след смъртта

й нейните мощи , които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.

С празника Петковден започва  началото  на зимата.

Празникът в чест на Света Петка Търновска - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие  вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

Най-големият от обредните хлябове се наричат на света Петка, свещеник ръси светена вода в къщата и прекадява хляба.
За курбан се коли ялово животно. На трапезата се слагат курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа.