Спасовден - Св.Спас

*Защо празнувама Спасовден

Спасовден се отбелязва винаги в четвътък,на 40-ия ден след Великден.Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението.За всички повярвали в Него Спасителят открил небето,за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот,да бъдат искупени и спасени.Затова българският народ му дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден,Денят на Спасителя.

В Новия завет пише, че 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, като се движел между тях катобогочовек. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата. Този ден се свързва с култа към мъртвите - прибират се душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

*Легендата
Народните вярвания определят Спасовден като предзнаменателен: ако вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На Спасовден жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за мъртвите си близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу Спасовден болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади да берат лековитата билка росен - полско лековито цвете, високо около метър, с червен цвят и листа като на акация.На росен ходят хора които не се знае от какво са болни или такива,които са се разболяли миналата година през Русалската неделя. Болният, ако е мъж, ще хване чужда жена за посестрима и тя ще го води, ако ли е жена, ще хване чужд мъж за побратим и той ще я води. Свой човек не бива.

Според народното вярване росенът е мило цвете на русалките и те се китят с него, оттам е и името му: росен, русалче, русанлийче, росник. На Спасовден Русалките са дошли и се стягат за Русалската неделя, когато ще сеят своята роса над нивите, та после ще си отидат. Те идват и на Спасовден излизат роса над нивите и сеитбите да ловят хляб. От туй тяхно изливане роса зависи дали ще има голямо плодородие или глад. Поради това народното вярване ги посреща с цяло седмично празненство в тяхна чест.

*Традицията
От къщата на болния ще се приготвят следните неща: нова зелена глинена паница, нов зелен бардук, нов пешкир, хубава нашарена пита хляб, бъклица с вино, пинта с ракия, печена кокошка и друг пешкир или риза, или чорапи, които ще бъдат оставени на полето като дар на русалките.

Хлябът е шарена пита, тя се меси още през деня и се пече с голямо внимание да не прегори. Всичко се отнася на росенова ливада, където отиват болните със своите побратими или посестрими. Там извършват ритуала. Болният ляга под стръковете на росена, принасят се и даровете на русалките, остава се и паничка с вода. След това остава беден до потайно време, додето пропеят първи петли. През това време русалките настъпват и кършат китките на росена и стръковете остават без цвят. Чак след това побратимът или посестримата задремват малко. При втори петли щом зорницата се покаже те събуждат болния. Първа грижа е да видят има ли в паничката цветец или няма. Ако има – болният ще оздравее, ако няма – ще продължи да боледува и ще се избави от болките, като умре. Болните сръбват от водата, другата наливат в съд и се връщат в селото потайно , за да не ги види никой., защото ако ги види няма лек. След това в продължение на четиридесет дни пият вода на гладно и обливат и тялото си с нея. Болният носи и стръкове росен за изцеление.На този ден се отправя и молба за дъжд.

На този ден празнуват:Спас,Спаска,Спасена и някой други производни на името.

Променливата дата на празникът (или обичаят ходене на росен) е свръзана и с популярния израз - "Те ти булка, Спасовден!" - идеята е, че нещо се случва ненадейно и изненадващо, когато човек най - малко очаква.