|
Андреевден
 Свети Андрей е един от
дванайсетте апостола и ученик на Христос,брат на апостол Петър.Наричат го
Андрей Първозвани,защото пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след
Христос.
Традицията
Ние българите отбелязваме Анреев
ден като празник на семето(зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо,
ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината -
нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата
царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се
пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те,
тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Легендата
Според
народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата
разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та въз седнал
една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го
язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят
царевица и я прехвърлят през комина, като викат: ”На ти, мечко, варен кукуруз,
да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”
Народът свързва този ден с разбирането, че
светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича
Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”. Макар и оскъдна,
надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
На този ден празнуват: Андрей (андреас -
мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен,
Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и др.
|