20 декември – Игнажден

На този ден християнската църква чества паметта на светеца свети Игнатий. С Игнажден започват Коледните празници. Денят започва да нараства. Дните от Игнажден до Коледа се наричат Мъчници. Това е  християнски мит за Богородица, чиито родилни болки започват от празника. През Мъчниците жените и особено бременните и младите булки не бива да работят нищо, за да родят лесно и рожбите им да са здрави.

На този ден има обичай който се нарича полазване. От голямо значение е какъв човек ще прекрачи прага на къщата добър или лош. По това се съди каква ще бъде новата година. На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата На Игнажден не се взима нищо на заем нито се дава,  за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.

Ако къщата е полазена от домашни животни, те се посрещат с радост.

На Игнажден е първата кадена вечеря. За източна България този ден е първата коледна вечеря.

Трапезата е изцяло постна  ошав , варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая, кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян  и прекадява.

На този ден се отслужва празнична литургия.Смата се, че това е прехода от старата към новата година.