ЛАЗАРОВДЕН

Това е празник на пукналата пролет и на младостта. Това е празника на труда.

По стар-обичй – да дадат своята благословия на труда на стопаните – търгват момите нгиздени с пъстри лазарски премени с надежда, че той щебъде възнаграден стократно. По лазарските премени греят нанизи от мъниста, парички, а шивиците по ризите са събрали в себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка, на зеления чемшир и синевата на утрото.Те обикалят по къщите и пеят и танцуват за здраве,като след това стопаните ги даряват с яйца –символ на живота.Пеят за плодородието на земята.

Нали всеки народ започва живота си от земята. Лазарките пеят и за млади и за стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост …

За тези, които орат и сеят земята, пролетта носи радостни надежди – през пролетта всичко разцъфва и кипи от живот -пеят птиците, цветята цъфтят, през пролетта играят лазарките, пременени и нагиздени като цветя.

Трепетни радости обхжащат и децата, техните песни и игри на зелено, с пъстри венчета по главите облъхват простора.

От този ден, когато те за първи път са вземали кошничката и лазаруват, обичаят ги провъзглася за порстнали. Време е да ги учат обредно на първо плетене на чорапче, първа погача, месена от детските ръчички, първо везмо, бродерия и така да бъде въведено в труда на семейството.

На Лазаровден момите излизат нагизденис венци от цветя. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последн поклон пред младостта и моминството.

Отшумял е празникът. Ще се занижат пак дните на слънчевия кръговрат до новата пролет. Момите ще ориготвят лазарските премени през цялата година и ще вложат в тях и умение, и възторг, че отново ще дойде Лазаровден – да покажат какво могат.