1 януари -  Васильовден

На този ден празнуват Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.

Васильовден е на 1 януари и е  зимен празник който се празнува в цяла България. Този празник е познат  с богата празнична обредност. На  трапезата  присъстват  блажни ястия  свинско

месо; баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка или пуйка; торта с мед, жито, орехи, ошав.

Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян.

Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е на Йордановден.

Къденето с тамян освещава ястията, но и прогонва злите сили от къщата. Заради този обичай се нарича и втора Бъдни вечер.

Най-важнот ястие на масата това е баницата с късметите.Първото пърче от баницата е за Богородица. След това всеки си избира сам парче с късмет от баницата. Има поверие, че първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват през нощта  той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.

Най-важният обред който се извършва на този ден това е сурвакането. То се прави за здраве през цялата година. Сурвакарите са деца от 4 до 12 години които обикалят домовете на близки и съседи като естествено започват от своя дом.

Децата носят през рамо торбичка в която слагат даровете дадени им при сурвакането. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци.

Сурвакницата е важната част от целия обред. В различните краища на българия тя е украсена различно с пуканки, вълнени конци което символизира поминъкът на даден регион. Накой смятат, че сурвачката се прави от дрян, обичаят произхождал от прабългарите. За тях дрянът е бил свещено и магическо дърво. Затова и в редица райони сурвачката се нарича просто дряновица. Нейната украса също има магически смисъл - нанизите пуканки, парички, панделки, кравайчета и т. н. излъчват защитна сила против различните уроки и болести.

При сурвакането се започва от най-възастния в къщата и се нарежда:

‘’Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.'’

1 януари Васильовден се смята за началото на календарната година у нас.